Патологът Пол Волф, професор от Медицинския център на Калифорнийския университет в Сан Диего, е натрупал интересна, дори анекдотична информация, за болежките на някои звездни "пациенти".
Например докторът обича да разказва историята за това, защо Антонио Вивалди напуснал духовната семинария. Оказва се, че бъдещият велик италиански композитор разбрал, че поради астмата си няма да успее да отслужи меса, затова не може да стане свещеник.
Волф изяснил и "популярността" на такова заболяване като подаграта - през XVIII век тя била много разпространена сред известните англичани. Причината била, че британските джентълмени пиели прекалено много португалско червено вино, което отлежавало в... оловни каци. Заради отравяне с олово се влошавала работата на бъбреците, в резултат на което в долните крайници - особено в пръстите на краката - се отлагали кристали от пикочна киселина, предизвикваща подагра.
Тази болест измъчвала и бащата-основател на Съединените щати Бенджамин Франклин: най-вероятно той се отровил с олово, работейки с типографски бои, в чийто състав влизал смъртоносният метал. Острите пристъпи на болка карали Франклин да събува обувките си не само у дома, но и на публични места. Не е изключено и Декларацията за независимостта на САЩ да е подписал... бос.
А виртуозът-цигулар Николо Паганини, според Волф, дължал невероятната гъвкавост и подвижност на пръстите си на много рядко наследствено заболяване на съединителната тъкан...
Все същият неуморен патолог Волф изяснил, че френският импресионист Клод Моне силно се измъчвал от катаракта: болестта не само карала художника да вижда заобикалящия го свят в червеникаво-жълти тонове, но и му пречела да различава цветовете. След отстраняването на "пердето" топлите тонове се сменили със сини. Всичко приключило с това, че по съвета на един парижки офталмолог Моне си купил очила със зеленикаво-жълти стъкла. И тогава проблемите с цветовете изчезнали.
Не се изплъзнала от вниманието на Пол Волф и "жълтата палитра" на Ван Гог. Явната слабост на художника към жълтия цвят доскоро се обясняваше с любовта на знаменития холандски живописец към абсента. В състава на тази популярна в края на XIX век напитка влизал сантонинът. С помощта на това лекарство в онези времена се справяли с глистите при децата. И в периода на лечение младите пациенти буквално като един виждали всичко в жълт цвят: този необичаен страничен ефект се дължал на лекарството. Но преди няколко години беше установено, че сантонинът действа върху организма на възрастните и децата по различен начин. За да получи "жълта палитра", възрастен мъж трябва да изпие около 200 литра абсент! И дори ако стомахът му понесе такова издевателство, то портфейлът - особено на Ван Гог - категорично не би се справил с него! 
Тогава откъде се е взел жълтият цвят? Тази загадка Волф решил с помощта на "Звездна нощ" - картината, нарисувана от художника през 1889 година. По това време живописецът се лекувал от припадъци на епилепсия с дигиталис - препарат, получаван от растението наречено овчарска торбичка. Както се изяснило по-късно, дигиталис не помагал при епилепсия, но като нищо човек можел да се отрови от него. Най-яркият признак на отравянето била появата на прословутата "жълта палитра". Хората, които употребявали дигиталис, се оплаквали например, че като гледат звездите, виждат около тях жълти кръгове. Точно като в "Звездна нощ".
Изобщо, ако не бяха тровили... тоест лекували Ван Гог с дигиталис, той нямаше да вижда света в жълти тонове. А светът би загубил един велик художник...
Тръгвайки си след изискана вечеря, знаменитият немски композитор Йоханес Брамс казал: "Ако съм забравил да оскърбя някого, извинете ме!" Ужасният характер на музиканта бил пословичен. А на младини Брамс Имал репутацията на красив мъж, при това много мил човек! Какво предизвикало тази рязка метаморфоза? Отговора на този въпрос открил... лекарят-пулмолог, професорът от Пенсилванския университет Мичъл Марголис...
Доктор Марголис се числи към неформалната група учени, които в свободното си време изучават болестите на великите хора, като с основание смята, че това може да помогне по-добре да се разбере животът им и, което е по-важно - творчеството им.
Йоханес Брамс заинтригувал Марголис с внезапното си превръщане от изящен и вежлив денди в раздразнителен и небрежен дебелак. Композиторът станал толкова безразличен към външността си и към мнението на околните, че се появявал по улиците на Виена небръснат и облечен като клошар. И при това спял едва ли не ходейки - във всеки случай, за радост на виенските туристи, често бивал забелязван спящ в кафенетата. Последният факт предизвикал интереса на професора. Той изучил "историята на болестта" на композитора, "разпиляна"в многобройните спомени на съвременниците на Брамс, и разбрал: раздразнението, агресивността, разсеяността и слабата памет на музиканта, които всички приписвали на особеностите на възрастта му, в действителност били симптоми на болестта апнея, накратко казано - спиране на дишането.
Тази болест се характеризира с това, че по време на сън се свива просветът на горните дихателни пътища вследствие на увеличаването на сливиците, мъжеца и мекото небце. Всичко това препятства потока на въздуха при вдишване. Човек започва да хърка, пробужда се от недостиг на кислород, след няколко минути заспива, за да се събуди отново. Някои страдалци могат да се събуждат и заспиват стотици пъти за една нощ. В резултат идват сънливостта денем, главоболието, нарушението на концентрацията на вниманието, отслабването на паметта, раздразнителността и депресията. Всичко това би опорочило характера на всеки.
Прието е да се смята обаче, че заболяването изобщо не се отразило на творчеството на немския композитор. И в същото време именно Брамс е автор на най-известната... приспивна песен. Той я е написал като подарък за приятел, на когото му се родила дъщеря. Но смеем да предположим, че може би музикантът се е опитал да облекчи собствената си участ, като се е надявал, че тази очароваща музика ще му помогне най-накрая да поспи...
